Текущи новини

Нашите ученици участваха в Националния конкурс „Приложното изкуство в народните обичаи от Коледа до Васильовден“, раздел Литературно творчество на тема: „Коледа е, стават чудеса”.

Този конкурс е организиран от Националния дворец на децата – гр. София и се осъществява в три направления: етнография, изобразително изкуство и литературно творчество. В него могат да участват ученици от І до ХІІ клас, разделени в три възрастови групи:

• І група – І – ІV клас                           
• ІІ група – V – VІІ клас
• III група – VІІІ – ХІІ клас                                                                                                       
•                                                                                                                                          
•                                                                                                                        

Осмокласникът Димитър Кондузов участва със свое стихотворение и се класира на престижното 2-ро място, а седмокласничката Мая Демерджиева бе отличена с поощрителна награда.

Конкурсът се провежда всяка година и има за цел да съхрани и популяризира българските народни обичаи, да стимулира интереса на участниците към богатото наследство на народното приложно изкуство.

Ето ги и творбите на децата:

  КОЛЕДА В МЕТАФОРА

Зазвъняха восъчни камбани през деня,

Коледа е – стават чудеса!

И сред горски диви листи

празнуваха децата чисти.

В безпределните простори на мълчанието,

сред ехото на зимни небеса,

сияеше съдбата на желанието,

а наоколо летяха чудеса.                                                                                      

Беше се подпряла до дърветата,

увиснала, умислена една,

къщичка с живот в небитиетата,

в болест паднала и в сирота.

Скоро настъпи светло переста зима

и покри човешката им свобода.

На студ обречени, в прогнила,

измъчена от бремето съдба.

Но странна сила, младолика и сплотена,

прокара своите нежни искри,

запали огън в душата студена

и Коледа дойде във ранни зори.

И в миг се зароди духът на добротата,

и в миг се родиха безкрайни мечти.

Къщата превзе топлината

и огряха я ярка полярни звезди.

Ето как умислената сграда посред нощ,

където единствено близки сами се крепяха.

Въпреки че нямаха дори пукнат грош,

някак Коледа стана тяхната стряха

и усетиха ясно чудесната мощ

на празника светъл в небесата.

                                     Димитър Кондузов

КОЛЕДА Е, СТАВАТ ЧУДЕСА

   Кучето Боби служило дълги години вярно на стопанина си, но когато остаряло, било изхвърлено в суровия студ навън. Нямало храна, а непоносимите температури го измъчвали денонощно. Боби търсел място да се стопли и гледал жално минувачите, молейки се за храна.

   На Бъдни вечер Алекс играел с приятелите си, когато видял Боби в кашон до един контейнер. Свило се от мъка сърцето му. Приближил се и му казал:

-Здравей, кученце! Сигурно ти е много студено и си гладно. Ето ти една бисквитка. Ах, колко си красиво! Как искам да те взема с мен у дома!

  Кученцето, чувайки това, погледнало с надежда в очите момчето и се приближило до него, знаейки, че може да му вярва. Изяло бисквитката, помахало с опашка за благодарност и се върнало отново в кашона.

- Чао, мъниче, ще се видим пак – казал Алекс и тръгнал за вкъщи, защото майка му ще се притесни, че закъснява.

   Вкъщи след вечеря момчето разказало на своите родители за деня си, като не пропуснало да каже и за кученцето, което срещнало.

- Когато играех с другите момчета, видях едно куче в един кашон - гладно и измръзнало. Дожаля ми за него. Приближих се и му дадох една от бисквитките си. То ми се зарадва, дойде до мен и я изяде.

- Направил си добро дело. Винаги трябва да помагаш на беззащитните хора и животни. – поздравили го родителите му.

   Преди да заспи Алекс си спомнил за многото пъти, в които е искал домашен любимец, но винаги му е било отказвано. Затова този път не споменал за желанието си. Единствено се помолил кученцето, което днес е срещнал, да намери дом.

    На сутринта, докато момчето още спяло, майка му и баща му разговаряли:

- Не мислиш ли, че Алекс е вече достатъчно голям, за да се грижи за животинче? – попитала майка му.

- Да, мисля, че ще се справи – отвърнал бащата.

- А какво ще кажеш да го изненадаме за Коледа, като вземем у дома кученцето, което е срещнал вчера? – отново попитала майка му.

- Чудесна идея – отвърнал баща му.

Алекс се събудил и отишъл в хола. Там, под елхата, вместо подаръци го чакало кученцето от кашона. Развълнуваното момче  взело животинчето и видяло нашийника, на който пишело Боби.

- За мен ли е? - попитало момчето.

- Да, за теб е. Сбъднахме най-голямата ти мечта – отвърнали майката и бащата.

- Ако това е истина, значи на Коледа наистина стават чудеса – извикал радостно Алекс.

    Това бе най-прекрасната и щастлива Коледа, както за Алекс, така и за Боби. Той отново намери дом, този път при по-добри стопани, които наистина го обичат и няма да го изоставят.

                                                                                                                                                                                                                                                                             Мая Демерджиева