Архив на новини
2-ро място и поощрителна награда за възпитаници на СУ „Христо Ботев“ в НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС „ПРИЛОЖНОТО ИЗКУСТВО В НАРОДНИТЕ ОБИЧАИ ОТ КОЛЕДА ДО ВАСИЛЬОВДЕН“ в раздел Литературно творчество на тема: „Коледа е, стават чудеса“
Нашите ученици участваха в Националния конкурс „Приложното изкуство в народните обичаи от Коледа до Васильовден“, раздел Литературно творчество на тема: „Коледа е, стават чудеса”.
Този конкурс е организиран от Националния дворец на децата – гр. София и се осъществява в три направления: етнография, изобразително изкуство и литературно творчество. В него могат да участват ученици от І до ХІІ клас, разделени в три възрастови групи:
- І група – І – ІV клас
- ІІ група – V – VІІ клас
- III група – VІІІ – ХІІ клас
Осмокласникът Димитър Кондузов участва със свое стихотворение и се класира на престижното 2-ро място, а седмокласничката Мая Демерджиева бе отличена с поощрителна награда.
Конкурсът се провежда всяка година и има за цел да съхрани и популяризира българските народни обичаи, да стимулира интереса на участниците към богатото наследство на народното приложно изкуство.
Ето ги и творбите на децата:
КОЛЕДА В МЕТАФОРА
Зазвъняха восъчни камбани през деня,
Коледа е – стават чудеса!
И сред горски диви листи
празнуваха децата чисти.
В безпределните простори на мълчанието,
сред ехото на зимни небеса,
сияеше съдбата на желанието,
а наоколо летяха чудеса.
Беше се подпряла до дърветата,
увиснала, умислена една,
къщичка с живот в небитиетата,
в болест паднала и в сирота.
Скоро настъпи светло переста зима
и покри човешката им свобода.
На студ обречени, в прогнила,
измъчена от бремето съдба.
Но странна сила, младолика и сплотена,
прокара своите нежни искри,
запали огън в душата студена
и Коледа дойде във ранни зори.
И в миг се зароди духът на добротата,
и в миг се родиха безкрайни мечти.
Къщата превзе топлината
и огряха я ярка полярни звезди.
Ето как умислената сграда посред нощ,
където единствено близки сами се крепяха.
Въпреки че нямаха дори пукнат грош,
някак Коледа стана тяхната стряха
и усетиха ясно чудесната мощ
на празника светъл в небесата.
Димитър Кондузов
КОЛЕДА Е, СТАВАТ ЧУДЕСА
Кучето Боби служило дълги години вярно на стопанина си, но когато остаряло, било изхвърлено в суровия студ навън. Нямало храна, а непоносимите температури го измъчвали денонощно. Боби търсел място да се стопли и гледал жално минувачите, молейки се за храна.
На Бъдни вечер Алекс играел с приятелите си, когато видял Боби в кашон до един контейнер. Свило се от мъка сърцето му. Приближил се и му казал:
-Здравей, кученце! Сигурно ти е много студено и си гладно. Ето ти една бисквитка. Ах, колко си красиво! Как искам да те взема с мен у дома!
Кученцето, чувайки това, погледнало с надежда в очите момчето и се приближило до него, знаейки, че може да му вярва. Изяло бисквитката, помахало с опашка за благодарност и се върнало отново в кашона.
- Чао, мъниче, ще се видим пак – казал Алекс и тръгнал за вкъщи, защото майка му ще се притесни, че закъснява.
Вкъщи след вечеря момчето разказало на своите родители за деня си, като не пропуснало да каже и за кученцето, което срещнало.
- Когато играех с другите момчета, видях едно куче в един кашон - гладно и измръзнало. Дожаля ми за него. Приближих се и му дадох една от бисквитките си. То ми се зарадва, дойде до мен и я изяде.
- Направил си добро дело. Винаги трябва да помагаш на беззащитните хора и животни. – поздравили го родителите му.
Преди да заспи Алекс си спомнил за многото пъти, в които е искал домашен любимец, но винаги му е било отказвано. Затова този път не споменал за желанието си. Единствено се помолил кученцето, което днес е срещнал, да намери дом.
На сутринта, докато момчето още спяло, майка му и баща му разговаряли:
- Не мислиш ли, че Алекс е вече достатъчно голям, за да се грижи за животинче? – попитала майка му.
- Да, мисля, че ще се справи – отвърнал бащата.
- А какво ще кажеш да го изненадаме за Коледа, като вземем у дома кученцето, което е срещнал вчера? – отново попитала майка му.
- Чудесна идея – отвърнал баща му.
Алекс се събудил и отишъл в хола. Там, под елхата, вместо подаръци го чакало кученцето от кашона. Развълнуваното момче взело животинчето и видяло нашийника, на който пишело Боби.
- За мен ли е? - попитало момчето.
- Да, за теб е. Сбъднахме най-голямата ти мечта – отвърнали майката и бащата.
- Ако това е истина, значи на Коледа наистина стават чудеса – извикал радостно Алекс.
Това бе най-прекрасната и щастлива Коледа, както за Алекс, така и за Боби. Той отново намери дом, този път при по-добри стопани, които наистина го обичат и няма да го изоставят.
Мая Демерджиева
Хорозова, Александра